28.06.2011 г., 22:11

* * *

631 0 1

***


Посвещава се на всички творци!


Че написал нещо е за мен,

радостна съм ден след ден!

Господин Терзийски (Иво)

пише тъй игриво...


Как ли се навих

да напиша този стих...?

Може би от радост, а може от тъга,

седнала съм аз да пиша

с писалка във ръка...


Защо ли пиша този стих...?

Защото аз открих

стихчето на Иво...

То е тъй игриво!!!


Творбите му и до една

написани са тъй добре!

Една творба - една вълна

в талантливото море!


И гмуркам се в водите му

с усмивката безкрайна,

виждам във очите му

новата творба омайна!


Залива ме нова вълна -

идва нова творба... още една!

 

Ралица Костова

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Рали, нека доброто ти сърчице винаги се изпълва с радост при съприкосновението с изкуствата. Остани на брега на поезията, където не винаги грее слънце, но пък и изненадите никога не свършват...Благодаря ти и за този топъл стих, долетял при мен в това хубаво Лондонско утро, подпечатан с печата на необикновено чистото ти поетично сърце...Поздрави и за баща ти, без чиято подкрепа нищо и никога нямаше да бъде същото....Иво Терзйиски

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...