28 jun 2011, 22:11

* * *

  Poesía
637 0 1

***


Посвещава се на всички творци!


Че написал нещо е за мен,

радостна съм ден след ден!

Господин Терзийски (Иво)

пише тъй игриво...


Как ли се навих

да напиша този стих...?

Може би от радост, а може от тъга,

седнала съм аз да пиша

с писалка във ръка...


Защо ли пиша този стих...?

Защото аз открих

стихчето на Иво...

То е тъй игриво!!!


Творбите му и до една

написани са тъй добре!

Една творба - една вълна

в талантливото море!


И гмуркам се в водите му

с усмивката безкрайна,

виждам във очите му

новата творба омайна!


Залива ме нова вълна -

идва нова творба... още една!

 

Ралица Костова

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Рали, нека доброто ти сърчице винаги се изпълва с радост при съприкосновението с изкуствата. Остани на брега на поезията, където не винаги грее слънце, но пък и изненадите никога не свършват...Благодаря ти и за този топъл стих, долетял при мен в това хубаво Лондонско утро, подпечатан с печата на необикновено чистото ти поетично сърце...Поздрави и за баща ти, без чиято подкрепа нищо и никога нямаше да бъде същото....Иво Терзйиски

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...