* * *

Той не ни забравя  

Всяка болна душа ще плаче за внимание

и всеки жест ще бъде нежна тръпка.

Всяка нощ ще е винаги особено тъмна,

защото тъй се чувства по-сигурна от всякога.

Погледът ще взира своя там, където

има надежда, която литва към небето.

Ръце ще се ръкуват с други,

за да може всичките да са щастливи.

Най-истинската святост все изчезва,

най-лошото тепърва предстои.

Но Той не ни забравя,

защото в някой вече съществува,

а в друг тепърва предстои.

Вик към теб

Прехвърляме се на себе си,

а отчаяно търсим надежда.

Какво ни остава в безкрая,

когато сме строго несигурни?

Аз моля отчаяно в себе си

всеки да има надежда.

Защо ли сме вечно обсебени

от мисли, незрели мечти?

Прехвърлям се тайно от себе си

да може и друг да лети.

Дано да сме сигурни в себе си,

че целият свят да трепти!