16.07.2013 г., 21:18

* * *

803 2 0

Той не ни забравя  


Всяка болна душа ще плаче за внимание

и всеки жест ще бъде нежна тръпка.

Всяка нощ ще е винаги особено тъмна,

защото тъй се чувства по-сигурна от всякога.

 

Погледът ще взира своя там, където

има надежда, която литва към небето.

Ръце ще се ръкуват с други,

за да може всичките да са щастливи.

 

Най-истинската святост все изчезва,

най-лошото тепърва предстои.

Но Той не ни забравя,

защото в някой вече съществува,

а в друг тепърва предстои.

 

Вик към теб

 

Прехвърляме се на себе си,

а отчаяно търсим надежда.

Какво ни остава в безкрая,

когато сме строго несигурни?

 

Аз моля отчаяно в себе си

всеки да има надежда.

Защо ли сме вечно обсебени

от мисли, незрели мечти?

 

Прехвърлям се тайно от себе си

да може и друг да лети.

Дано да сме сигурни в себе си,

че целият свят да трепти!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Михалев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...