16 jul 2013, 21:18

* * *

804 2 0

Той не ни забравя  


Всяка болна душа ще плаче за внимание

и всеки жест ще бъде нежна тръпка.

Всяка нощ ще е винаги особено тъмна,

защото тъй се чувства по-сигурна от всякога.

 

Погледът ще взира своя там, където

има надежда, която литва към небето.

Ръце ще се ръкуват с други,

за да може всичките да са щастливи.

 

Най-истинската святост все изчезва,

най-лошото тепърва предстои.

Но Той не ни забравя,

защото в някой вече съществува,

а в друг тепърва предстои.

 

Вик към теб

 

Прехвърляме се на себе си,

а отчаяно търсим надежда.

Какво ни остава в безкрая,

когато сме строго несигурни?

 

Аз моля отчаяно в себе си

всеки да има надежда.

Защо ли сме вечно обсебени

от мисли, незрели мечти?

 

Прехвърлям се тайно от себе си

да може и друг да лети.

Дано да сме сигурни в себе си,

че целият свят да трепти!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Михалев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...