17 февр. 2010 г., 09:44

*******

666 0 1

Не смея да желая,

а само да мечтая.

Страхувам се от утрешния ден,

че може да не си до мен.

Страх ме е да не е сън това

и да се събудя отново сама,

знам, не мога нищо да очаквам,

нямам право живота ти да променя,

но нямам сили и да бягам,

не мога вече да го спра.

Това чувство, забравено отдавна,

ти с думите си възроди,

накара ме в живота си да вярвам

и сърцето ми лудо заби.

Не мога, не искам до тука да спирам,

искам напред да продължа,

дори и грешка да направя,

аз имам право на това.

Не мога да устоя на тази усмивка,

на красивите ти зелени очи,

на прекрасните ти сочни устни

никой не би могъл да устои.

 

                                                  16.02.2010.г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Балабанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...