17 февр. 2010 г., 09:44

*******

664 0 1

Не смея да желая,

а само да мечтая.

Страхувам се от утрешния ден,

че може да не си до мен.

Страх ме е да не е сън това

и да се събудя отново сама,

знам, не мога нищо да очаквам,

нямам право живота ти да променя,

но нямам сили и да бягам,

не мога вече да го спра.

Това чувство, забравено отдавна,

ти с думите си възроди,

накара ме в живота си да вярвам

и сърцето ми лудо заби.

Не мога, не искам до тука да спирам,

искам напред да продължа,

дори и грешка да направя,

аз имам право на това.

Не мога да устоя на тази усмивка,

на красивите ти зелени очи,

на прекрасните ти сочни устни

никой не би могъл да устои.

 

                                                  16.02.2010.г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Балабанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...