Не смея да желая,

а само да мечтая.

Страхувам се от утрешния ден,

че може да не си до мен.

Страх ме е да не е сън това

и да се събудя отново сама,

знам, не мога нищо да очаквам,

нямам право живота ти да променя,

но нямам сили и да бягам,

не мога вече да го спра.

Това чувство, забравено отдавна,

ти с думите си възроди,

накара ме в живота си да вярвам

и сърцето ми лудо заби.

Не мога, не искам до тука да спирам,

искам напред да продължа,

дори и грешка да направя,

аз имам право на това.

Не мога да устоя на тази усмивка,

на красивите ти зелени очи,

на прекрасните ти сочни устни

никой не би могъл да устои.

                                                  16.02.2010.г.