20 мая 2008 г., 21:46

* * * 

  Поэзия
915 0 0
В живота ми се появи със толкова много мечти.
Едната от тях се превърна в реалност дори.
И в миг, всички тези мечти рухнаха - с мойте сълзи.
Обърна се, тръгна си, "Сбогом" не каза дори.
Тръгна си ти, сърцето в мене плаче и гори.
Тръгна си ти, пусто е и боли.
Огъня, който ти запали с твоите очи,
за миг го угаси, щом тръгна си...
Вървя сам напред сега, не знам накъде, в нощта.
Не виждам утеха до мен, няма никой сега.
Защо ме остави, кажи?! Самотен съм и ме боли.
Дъждът ме вали, сам стоя на пътя си... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богомил Все права защищены

Предложения
: ??:??