* * *
В живота ми се появи със толкова много мечти.
Едната от тях се превърна в реалност дори.
И в миг, всички тези мечти рухнаха - с мойте сълзи.
Обърна се, тръгна си, "Сбогом" не каза дори.
Тръгна си ти, сърцето в мене плаче и гори.
Тръгна си ти, пусто е и боли.
Огъня, който ти запали с твоите очи,
за миг го угаси, щом тръгна си...
Вървя сам напред сега, не знам накъде, в нощта.
Не виждам утеха до мен, няма никой сега.
Защо ме остави, кажи?! Самотен съм и ме боли.
Дъждът ме вали, сам стоя на пътя си...
Ставам от пътя, тръгвам напред, дори и да ме боли.
Болката в мене, дори и сълзите на някой друг ги подари.
Тръгна си ти. Тръгвам и аз. И да боли, напред продължи...
Едната от тях се превърна в реалност дори.
И в миг, всички тези мечти рухнаха - с мойте сълзи.
Обърна се, тръгна си, "Сбогом" не каза дори.
Тръгна си ти, сърцето в мене плаче и гори.
Тръгна си ти, пусто е и боли.
Огъня, който ти запали с твоите очи,
за миг го угаси, щом тръгна си...
Вървя сам напред сега, не знам накъде, в нощта.
Не виждам утеха до мен, няма никой сега.
Защо ме остави, кажи?! Самотен съм и ме боли.
Дъждът ме вали, сам стоя на пътя си...
Ставам от пътя, тръгвам напред, дори и да ме боли.
Болката в мене, дори и сълзите на някой друг ги подари.
Тръгна си ти. Тръгвам и аз. И да боли, напред продължи...
© Богомил All rights reserved.
