22 нояб. 2009 г., 12:40

* * *

977 0 0

Побеляла от истинност мидичка ти дава да я счупиш.

Седеф се рони на прашинки от въздишка.

Руска нощ и ритъм на дайре,

 вените  танцуват лудостно.

Подредената мъгла не можела да се стопи?

Лицемерност, която ще замеря с живи усмивки.

Направи ми заслон от есенни цветя,

вече ти признах могъществото... 

Зависимост от глътки теб –

кристалността ми превърни във дъжделиви капки лава,

 гореща и разливаща се по мъжа с най-нецелунатите длани.

Цветно ме рисувай  сега,

не искам художник, а душата на малко дете...

Но без разводнености - не съм акварелна.

Боите ми с вода не се смесват просто.

Моето червено може да бъде само пулсиращo.

Не съм измислена, нито прекопирана.

Незавършена темпера върху ленено платно...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна-Мария Николаева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...