Побеляла от истинност мидичка ти дава да я счупиш.

Седеф се рони на прашинки от въздишка.

Руска нощ и ритъм на дайре,

 вените  танцуват лудостно.

Подредената мъгла не можела да се стопи?

Лицемерност, която ще замеря с живи усмивки.

Направи ми заслон от есенни цветя,

вече ти признах могъществото... 

Зависимост от глътки теб –

кристалността ми превърни във дъжделиви капки лава,

 гореща и разливаща се по мъжа с най-нецелунатите длани.

Цветно ме рисувай  сега,

не искам художник, а душата на малко дете...

Но без разводнености - не съм акварелна.

Боите ми с вода не се смесват просто.

Моето червено може да бъде само пулсиращo.

Не съм измислена, нито прекопирана.

Незавършена темпера върху ленено платно...