1 мая 2010 г., 20:34

***

891 0 6

http://www.youtube.com/watch?v=cydpNbqWvDc&feature=related

 

 

Сърцето ми е синьо и разнежено
като гласа на плачеща цигулка.
А аз се чувствам като лебед в езеро
и сякаш се люлея в лунна люлка.

Отнякъде една добра мелодия
ме вика и ме кара да й вярвам,
изплита ми от звуци бяла ладия
и тихо, тихо нещо ми разказва...

Светът, макар и тъжен, е красив,
а щом е тъжен - значи, че е истински.
Заслушани, сега със теб мълчим...
И всичко е възможно, щом поискаме.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тайна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...