1.05.2010 г., 20:34 ч.

*** 

  Поезия » Друга
645 0 6

http://www.youtube.com/watch?v=cydpNbqWvDc&feature=related

 

 

Сърцето ми е синьо и разнежено
като гласа на плачеща цигулка.
А аз се чувствам като лебед в езеро
и сякаш се люлея в лунна люлка.

Отнякъде една добра мелодия
ме вика и ме кара да й вярвам,
изплита ми от звуци бяла ладия
и тихо, тихо нещо ми разказва...

Светът, макар и тъжен, е красив,
а щом е тъжен - значи, че е истински.
Заслушани, сега със теб мълчим...
И всичко е възможно, щом поискаме.


© Тайна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??