1.05.2010 г., 20:34

***

885 0 6

http://www.youtube.com/watch?v=cydpNbqWvDc&feature=related

 

 

Сърцето ми е синьо и разнежено
като гласа на плачеща цигулка.
А аз се чувствам като лебед в езеро
и сякаш се люлея в лунна люлка.

Отнякъде една добра мелодия
ме вика и ме кара да й вярвам,
изплита ми от звуци бяла ладия
и тихо, тихо нещо ми разказва...

Светът, макар и тъжен, е красив,
а щом е тъжен - значи, че е истински.
Заслушани, сега със теб мълчим...
И всичко е възможно, щом поискаме.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тайна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...