Ти си като дразнещ гъдел в гърлото.
Заседнал си между мислите и думите ми.
Давиш ме недоизказан. Болезнено премълчан... Безмълвна съм, а ти си глух за немите ми истини.
Като песъчинка заседнала в очите ми, уж случайно попаднала в тях, а всъщност дяволски желана. Пърхам с мигли, за да те изплача, но потъваш още по-дълбоко... чак до сърцето ми.
Оставаш там! Погребан, непрежален... и болиш ме като рана...
Изнасилваш сетивата ми без срам.
Абортирам надеждата си натежала.
Прозрачна съм, безплодна, нежелана...
Незряща съм и глуха... Полудяла..
Отричам се от всички истини...
Зараза си проникнала в кръвта ми -
приспала чувство и разсъдък безпощадно. Обсебващ! Несломим... като удавник потъвам в теб, различна и нездрава...