Ти си като дразнещ гъдел в гърлото.

Заседнал си между мислите и думите ми.

Давиш ме недоизказан. Болезнено премълчан... Безмълвна съм, а ти си глух за немите ми истини.

Като песъчинка заседнала в очите ми, уж случайно попаднала в тях, а всъщност дяволски желана. Пърхам с мигли, за да те изплача, но потъваш още по-дълбоко... чак до сърцето ми.

Оставаш там! Погребан, непрежален... и болиш ме като рана...

Изнасилваш сетивата ми без срам.

Абортирам надеждата си натежала.

Прозрачна съм, безплодна, нежелана...

Незряща съм и глуха... Полудяла..

Отричам се от всички истини...

Зараза си проникнала в кръвта ми -

приспала чувство и разсъдък безпощадно. Обсебващ! Несломим... като удавник потъвам в теб, различна и нездрава...