mimitenedi (Мария Борисова)
109 161
24 авг. 2007 г., 10:38

Да, ама не! 

  Поэзия
1160 0 4

Останах сама за няколко дена.
Ах, колко мечтаех за този момент!
Без викове в къщи, без щъкащи хора,
без вечни въпроси и тежка умора -
да почва и свършва във мир моят ден.
И мислех - сега вече ще си живея!
Ще спя целодневно, когато реша!
С приятели стари на глас ще се смея
и тихо, и чисто ще е у дома!

Е да, ама не! Измама голяма!
Починах си, вярно е, първия ден.
А после? Децата ми, трите, ги няма
и няма го близо човекът до мен...
Какво, че е чисто и е подредено,
не чувам отвсякъде викове: "Мамо!",
навън пак е жега, а ми е студено.
Намигат ми те, но от снимките само.

А моето кръвно? Аз, ниско е, зная.
Лекарството мое обаче го няма -
че кръвното ми пак ще качи той накрая
аз знам и приемам, но нека сме двама!
Сама се учудвам на себе си днес -
живея в момента във празната къща
и чувствам, ще стане отново тя дом -
със "хуните" мои смехът се завръща!

И нищо, че цапат наляво-надясно,
че винаги някой нанякъде тича,
сега осъзнавам - за мен е прекрасно
за тях да се грижа и да ги обичам!

© Мария Борисова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??