Да, ама не!
Останах сама за няколко дена.
Ах, колко мечтаех за този момент!
Без викове в къщи, без щъкащи хора,
без вечни въпроси и тежка умора -
да почва и свършва във мир моят ден.
И мислех - сега вече ще си живея!
Ще спя целодневно, когато реша!
С приятели стари на глас ще се смея
и тихо, и чисто ще е у дома!
Е да, ама не! Измама голяма!
Починах си, вярно е, първия ден.
А после? Децата ми, трите, ги няма
и няма го близо човекът до мен...
Какво, че е чисто и е подредено,
не чувам отвсякъде викове: "Мамо!",
навън пак е жега, а ми е студено.
Намигат ми те, но от снимките само.
А моето кръвно? Аз, ниско е, зная.
Лекарството мое обаче го няма -
че кръвното ми пак ще качи той накрая
аз знам и приемам, но нека сме двама!
Сама се учудвам на себе си днес -
живея в момента във празната къща
и чувствам, ще стане отново тя дом -
със "хуните" мои смехът се завръща!
И нищо, че цапат наляво-надясно,
че винаги някой нанякъде тича,
сега осъзнавам - за мен е прекрасно
за тях да се грижа и да ги обичам!
© Мария Борисова All rights reserved.
