Останах сама за няколко дена.
Ах, колко мечтаех за този момент!
Без викове в къщи, без щъкащи хора,
без вечни въпроси и тежка умора -
да почва и свършва във мир моят ден.
И мислех - сега вече ще си живея!
Ще спя целодневно, когато реша!
С приятели стари на глас ще се смея
и тихо, и чисто ще е у дома!
Е да, ама не! Измама голяма!
Починах си, вярно е, първия ден.
А после? Децата ми, трите, ги няма ...