О, време! О, сънища злокобни!
Днес ли, съдбо, ти решаваш? Да, ама не!
Дали ще останат раните отровни,
или ще ни дариш с обич мъничко поне.
Да, ама не! - ехото отвръща.
Смее се то: - ези или тура?
Като монета съдбата ни обръща
и остава нам да викаме: - Ура!
Любимец 5.ХII.2003 г.
© Костадин Василев Все права защищены