Да, аз съм кучката, която...
Да, аз съм кучката, която го разведе,
спокойно можете така да ме наричате.
Какво ми пука, след като е с мене?!
Щастливи сме и двамата и се обичаме!
Сочете с пръст, безгрешни, заклеймявайте.
Ругайте него, мен... Жалете я светицата.
Срам нямаме и не, не съжаляваме!
И не бе, няма без баща да са дечицата.
Ще са обгрижени, ще са задоволени.
Не, никой не е казал, че ще бъде лесно...
Но няма да живеят в лицемерие
и да търпят нещастни, но по задължение.
Да, дръзнахме да разбием статуквото,
не ни пука изобщо за хорското мнение.
И аз заспивам доволна в прегръдките му,
а пък той се прибира щастлив вечер при мене.
© Ива ВалМан Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря ви!
Това е само една от гледните точки в такава ситуация.
Аз също съм на мнение, че трябва да даваме пример на децата си като отговорни, но щастливи хора, за да избират себе си пред одобрението на хората. Но всичко зависи от това в коя роля точно си в подобна ситуация.
Въртят ми се в главата разни римички от другите гледни точки, но още не съм ги подредила
-
В живота човек трябва първо да мисли за себе си. Мразя клишета от рода на "Щастие върху чуждото нещастие"
-
Добре си описала това състояние, Изи. След като прочетох, мога да кажа, че понякога това е по-добрия вариант. Когато двамаа души не се разбират и обичат, то по-добре да се разделят, отколкото да се измъчват. Понякога дори и децата са по-спокойни при разделени родители, вместо да гледат семейство, в което между родителите има проблеми. Поздравявам те за стиха!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Щом ти е важно вживяването в чужди роли (гледни точки), о.к., но винаги имай едно наум: няма как да знаем какво е в чуждите глави. Много семейства се запазват не "заради децата", а заради изгодата, сигурността, имотни и др.финансови проблеми и т.н. Все пак семейството е споделяне на животи, а не на легло. Щастието е във вътрешното удовлетворение, а не в удоволствието.