Да, аз съм кучката, която го разведе,
спокойно можете така да ме наричате.
Какво ми пука, след като е с мене?!
Щастливи сме и двамата и се обичаме!
Сочете с пръст, безгрешни, заклеймявайте.
Ругайте него, мен... Жалете я светицата.
Срам нямаме и не, не съжаляваме!
И не бе, няма без баща да са дечицата.
Ще са обгрижени, ще са задоволени.
Не, никой не е казал, че ще бъде лесно...
Но няма да живеят в лицемерие
и да търпят нещастни, но по задължение.
Да, дръзнахме да разбием статуквото,
не ни пука изобщо за хорското мнение.
И аз заспивам доволна в прегръдките му,
а пък той се прибира щастлив вечер при мене.
© Ива ВалМан Всички права запазени
Щом ти е важно вживяването в чужди роли (гледни точки), о.к., но винаги имай едно наум: няма как да знаем какво е в чуждите глави. Много семейства се запазват не "заради децата", а заради изгодата, сигурността, имотни и др.финансови проблеми и т.н. Все пак семейството е споделяне на животи, а не на легло. Щастието е във вътрешното удовлетворение, а не в удоволствието.