Какво съм си мислела,
газейки сляпо във блато,
крачех смело, надуто, инато.
Глупачка!
Да бе хукнала в друга посока
през глава, без любов,
през просото...
Да бе бягала не по газелски,
пак страхливо, но тромаво,
зверски.
Не избяга - бери си гайлето,
стига рони сълзи крокодилски.
Да си мислела, бий се със мелници,
бий се с дните си,
бий се със себе си.
© Искра Радева Николова Все права защищены
Поздрав!