Да беше пътешественик, любими...
да беше пътешественик, любими.
в дланта си да държеше времето.
навън да беше страшна зима.
аз в себе си - да носех бремето,
че няма те и няма огън вкъщи -
а аз от студ и мъка да умирам.
очаквам плахо твоето завръщане...
възкръсвам нежно с твоето прибиране.
дори да чакам седмици, години -
по тебе нищо не е пропиляно.
наред е всичко, щом гори камината.
щом ти си казал, то е обещано.
щом тръгнеш, моля те, не се обръщай.
сърцето ми без тебе е сираче.
не ме поглеждай и не ме прегръщай...
и само щом изчезнеш, ще заплача.
да беше пътешественик, любими...
а ти, за жалост, май не си реален.
навярно... всъщност... може би те има.
щом още вярвам в тая театралност.
19:28
30 ян. 10
© Люляк Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
ами нещо доста трудно пиша напоследък, та.. съжалявам, ако ще трябва да чакаш доста за следващо стихотворение (:
амм.. може ли да споделиш коя е другата поетеса, която ти е грабнала вниманието? (: чете ми се нещо хубаво. -
хаха, бебешка възраст, е това ме разсмя искрено, благодаря :D
сега, сериозно, наистина благодаря, означава много за мен (: -
И още ...как!А ти...пътувай!Здравей!
-
Много нежно! Хареса ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
а относно вдъхновението - да, опитвам се да си раздвижвам думите, обаче знаеш, има и такива периоди. започвам да пиша и някакви пълни глупости и тотална не-поезия ми излизат изпод пръстите и само се ядосвам.