Да беше пътешественик, любими...
да беше пътешественик, любими.
в дланта си да държеше времето.
навън да беше страшна зима.
аз в себе си - да носех бремето,
че няма те и няма огън вкъщи -
а аз от студ и мъка да умирам.
очаквам плахо твоето завръщане...
възкръсвам нежно с твоето прибиране.
дори да чакам седмици, години -
по тебе нищо не е пропиляно.
наред е всичко, щом гори камината.
щом ти си казал, то е обещано.
щом тръгнеш, моля те, не се обръщай.
сърцето ми без тебе е сираче.
не ме поглеждай и не ме прегръщай...
и само щом изчезнеш, ще заплача.
да беше пътешественик, любими...
а ти, за жалост, май не си реален.
навярно... всъщност... може би те има.
щом още вярвам в тая театралност.
19:28
30 ян. 10
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люляк Всички права запазени
