16 февр. 2018 г., 21:26

Да би могъл Заветът...

1.3K 2 4

Какво ли още трябва да се случи
със този, оскотял от зло народ,
да би могъл Заветът да пресучи
на мъката обречения ход?

 

Върти се постоянното вретено.
На миналото нишката преде.
Сърцата искат да им е простено,
преди да падне тъмното перде.

 

И Бог отгоре всичко да задраска -
провали, хули, черни грехове.
Дори Пророк Илия със каляска
душите от кошмар да отърве.

 

Един последен, истински Кръстител,
в Христа да би ни всички призовал.
Горчилката ни сам да е опитал
със пушека и лепкавата кал.

 

Със страстите, дошли да ни разделят.
С лъжите, на които се кълнем.
И кризите, нарочени да стелят
лютива пепел в тъжния ярем.

 

Ще дойдеш ли в живота ни, Йоане,
че квасът фарисейски ни мори?
Свещеникът въшлив е от имане,
и Юдово се кръсти за пари.

 

Пилат облича римската си тога.
Варава е надлежно оправдан.
Една присъда в миг разпъва Бога
и...Тибър пак владее над Йордан.

 

Царете се избиват за корони.
Вълкът разкъсва слабите овце.
Грехът кове последните пирони
на Разпнатия в Святите ръце.

 

Да би могъл Заветът да пресучи
на мъката обречения ход -
какво ли още трябва да се случи
на този, оскотял от зло народ?

 

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Ведрин Все права защищены

Този стих е болката ми за невъзможния катарзис на българите!

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...