Feb 16, 2018, 9:26 PM

Да би могъл Заветът... 

  Poetry » Civilian
762 2 4

Какво ли още трябва да се случи
със този, оскотял от зло народ,
да би могъл Заветът да пресучи
на мъката обречения ход?

 

Върти се постоянното вретено.
На миналото нишката преде.
Сърцата искат да им е простено,
преди да падне тъмното перде.

 

И Бог отгоре всичко да задраска -
провали, хули, черни грехове.
Дори Пророк Илия със каляска
душите от кошмар да отърве.

 

Един последен, истински Кръстител,
в Христа да би ни всички призовал.
Горчилката ни сам да е опитал
със пушека и лепкавата кал.

 

Със страстите, дошли да ни разделят.
С лъжите, на които се кълнем.
И кризите, нарочени да стелят
лютива пепел в тъжния ярем.

 

Ще дойдеш ли в живота ни, Йоане,
че квасът фарисейски ни мори?
Свещеникът въшлив е от имане,
и Юдово се кръсти за пари.

 

Пилат облича римската си тога.
Варава е надлежно оправдан.
Една присъда в миг разпъва Бога
и...Тибър пак владее над Йордан.

 

Царете се избиват за корони.
Вълкът разкъсва слабите овце.
Грехът кове последните пирони
на Разпнатия в Святите ръце.

 

Да би могъл Заветът да пресучи
на мъката обречения ход -
какво ли още трябва да се случи
на този, оскотял от зло народ?

 

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

© Ясен Ведрин All rights reserved.

Този стих е болката ми за невъзможния катарзис на българите!

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??