10 июл. 2011 г., 23:22

Да бих могла...

1.4K 0 2

Да бих могла да те залича,

да би могло да не се бяхме срещали,

да не бе галил косите ми,

да не бе докосвал лицето ми с твоето,

да не бе допирал устните си до моите,

да не бе ме обгръщал с ръце силно,

да не бях се влюбвала в теб!

Ти бе трепетно щастие,

малко безпокойство в обсебващото спокойствие,

малко тъга след страстна нощ в тиха стая,

безспирен карнавал и просяк на улицата,

сияеща топлина и хладен метал,

мълния, блещукаща в моята сфера, изчезваща внезапно.

Защо пожела да бъда твоя,

защо аз отказах се от теб

и уж далеч от време и от път,

пак в нощта беззвездна пожелавам те,

тъй както клета грешница се моли Богу,

тъй както скитник проси за коричка хляб,

тъй както богът Прометей търси покой,

тъй всяка нощ ти идваш и рушиш го,

а аз съграждам през деня и бягам.

Ах, да би могло сега да имам смелост да те повикам,

да би могъл да ме приемеш без упрек,

да би могъл тъгата моя с устни да отнемеш,

да би могло с твойто тяло да поискаш мойта топлина,

да бих могла да преглътна яд, инат, безверие и страх,

да би могъл да разбереш, мълчейки, любов да ми дадеш,

да би могъл с тревожни мисли да не гониш моя сън,

да би могъл да спреш да искаш да съм друга,

но не би, знам, защото туй си ти, а туй- аз.

Тогава бяхме аз и ти и сгрешихме,

тогава ти имаше моята подкрепа, моята любов и тяло,

тогава аз имах твойто безпокойство и тревоги, твойта слабост и съмнение.

Днес нямам нищо, освен малка искрица любов,

но теб те няма да запалим нов огън…

на Т.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нещичко Нещова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...