Jul 10, 2011, 11:22 PM

Да бих могла...

  Poetry » Other
1.4K 0 2

Да бих могла да те залича,

да би могло да не се бяхме срещали,

да не бе галил косите ми,

да не бе докосвал лицето ми с твоето,

да не бе допирал устните си до моите,

да не бе ме обгръщал с ръце силно,

да не бях се влюбвала в теб!

Ти бе трепетно щастие,

малко безпокойство в обсебващото спокойствие,

малко тъга след страстна нощ в тиха стая,

безспирен карнавал и просяк на улицата,

сияеща топлина и хладен метал,

мълния, блещукаща в моята сфера, изчезваща внезапно.

Защо пожела да бъда твоя,

защо аз отказах се от теб

и уж далеч от време и от път,

пак в нощта беззвездна пожелавам те,

тъй както клета грешница се моли Богу,

тъй както скитник проси за коричка хляб,

тъй както богът Прометей търси покой,

тъй всяка нощ ти идваш и рушиш го,

а аз съграждам през деня и бягам.

Ах, да би могло сега да имам смелост да те повикам,

да би могъл да ме приемеш без упрек,

да би могъл тъгата моя с устни да отнемеш,

да би могло с твойто тяло да поискаш мойта топлина,

да бих могла да преглътна яд, инат, безверие и страх,

да би могъл да разбереш, мълчейки, любов да ми дадеш,

да би могъл с тревожни мисли да не гониш моя сън,

да би могъл да спреш да искаш да съм друга,

но не би, знам, защото туй си ти, а туй- аз.

Тогава бяхме аз и ти и сгрешихме,

тогава ти имаше моята подкрепа, моята любов и тяло,

тогава аз имах твойто безпокойство и тревоги, твойта слабост и съмнение.

Днес нямам нищо, освен малка искрица любов,

но теб те няма да запалим нов огън…

на Т.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нещичко Нещова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...