30 июн. 2008 г., 21:33

Да бях... (26)

2.2K 0 34

Да бях си пила хапчето навреме,

ма пустата склероза - пак забравих!

И вместо да ошетам - взех, че дремнах.

(да къкри боб на печката оставих)

Да бях навила си часовника поне

(любимия си сериал да не пропусна),

нали затуй направих си кафе -

уж бодра да съм... (критиката ли ме друса?!)

Да бях заръчала (не смей се) на петела

към четири (следобеда) да бе запял...

И той кат мене - дяволи го взели! -

от старост вече хептен изкуфял.

Да бях... кво беше? Пуста младост...

Сега - болежки, хапчета, тегоби...

Ма кел файда... и кел ти радост,

вечеря няма - загоря ми боба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...