4 июн. 2008 г., 23:11

Да бях птица

1.7K 0 4

Да бях птица -

крилете оставям само на онзи,

който понесъл ме в длан ми каже:

"Любовта си на птиците давам, защото няма кому да я дам."

 

Да бяха очите ми извори сини,

душа от грях непростим ще изпратя само на този,

който водите премине - без капка от тях да изпие.

 

Да бяха ръцете ми клони разлистени,

сянка бих сторила само на този,

който в света на предмети измислени, засее за мене най-прекрасните

пролетни рози.

 

Да бях птица...

и огън да пламне в небето горещо,

на жадните с трепет, искрица ще дам

от своята огнена нежност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен стих!!!
  • Браво!!!
  • Имаш талант да изразяваш чувствата си, Иви! Мъжът открил любовта ти трябва да е щастливец с такава жена като теб! Дано никога връзката помежду ви не се прекъсне! Ти заслужаваш да бъдеш истински обичана! А аз вярвам, че си...
  • Ти си птица щом летиш толкова красиво!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...