Да бях птица
Да бях птица -
крилете оставям само на онзи,
който понесъл ме в длан ми каже:
"Любовта си на птиците давам, защото няма кому да я дам."
Да бяха очите ми извори сини,
душа от грях непростим ще изпратя само на този,
който водите премине - без капка от тях да изпие.
Да бяха ръцете ми клони разлистени,
сянка бих сторила само на този,
който в света на предмети измислени, засее за мене най-прекрасните
пролетни рози.
Да бях птица...
и огън да пламне в небето горещо,
на жадните с трепет, искрица ще дам
от своята огнена нежност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивета Всички права запазени
