3 авг. 2011 г., 15:39

Да бъда днес...

730 0 0

Да търся пътища назад аз не желая,

да нося само спомени непоносимо е за мен,

в живота има днес и утре,

в миналото няма път за мен.

Да бъда днес. Да чакам утре,

макар със страх това желая.

Какво ще бъде? Кога и как?

Безбройни са въпросите,

които отговори чакат в утрешния ден.

Да бъда аз все тъй обичаща живота,

изпълнена с вяра и любов

затуй, че нявга все ще сбъдна

мечтите, зародили се в мен.

Да съхраня с обич аз да успея

детето, що е скрито в моята душа,

да му помогна да запази

красиви чувства към света.

И слънчева усмивка да огрява

непрестанно моето лице,

тъгата да отпратя надалече,

да не допусна да ме навестява тя,

а щастието да направя свой приятел,

да дам му аз подслон в моя дом.

Да бъда днес. Да чакам утре

и да забравя пътищата, що водят ме назад,

със спомени не искам да живея,

а всичко да се случва тук - сега.

Да бъда днес. И да дарявам

любов на хората до мен,

душата ми да гали ги с неземни чувства,

ръка да дам, сърце да дам

и общия си път да продължим.

Да бъда днес. Да чакам утре

и да посрещам всеки изгрев с благодарност,

че ми е даден този шанс.

Да ме заливат слънчеви лъчи

в косите ми с обич да танцуват.

Безспирен да е полетът на моята душа

кат птица волна в небесата.

Секунди да броя, минути, часове да стават,

когато щастието е на гости у дома.

Да бъда днес. Да чакам утре

да има бъдеще за мен

до теб и нашите сбъднати мечти.

И всеки залез да зарежда ни с надежда,

че утре ще е по-добър деня,

че клетки няма вече за душите

и по-щастлив ще е света.

Луната да посипе с лунен прах

нощта ни – да я изпълни с наслада,

звездите да покриват морните тела,

вълшебство в нощите да носят.

Да бъда днес. Да чакам утре.

Не търся пътища назад.

Да се живее само със спомени е непосилно,

не искам много аз.

Да бъда днес. Да чакам утре

да пия пълни чаши с оптимизъм,

с поглед чист да гледам на света

и всяка глътка въздух да изпълва ме с вяра

в човека и в бъдещия ден.

Сърцето мое волно да танцува

на музика красива – изпълваща света

и светло да е в душата моя,

за да дарява обич на света.

Не искам много…

Само искам аз…

Да бъда днес. Да чакам утре…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...