3.08.2011 г., 15:39

Да бъда днес...

722 0 0

Да търся пътища назад аз не желая,

да нося само спомени непоносимо е за мен,

в живота има днес и утре,

в миналото няма път за мен.

Да бъда днес. Да чакам утре,

макар със страх това желая.

Какво ще бъде? Кога и как?

Безбройни са въпросите,

които отговори чакат в утрешния ден.

Да бъда аз все тъй обичаща живота,

изпълнена с вяра и любов

затуй, че нявга все ще сбъдна

мечтите, зародили се в мен.

Да съхраня с обич аз да успея

детето, що е скрито в моята душа,

да му помогна да запази

красиви чувства към света.

И слънчева усмивка да огрява

непрестанно моето лице,

тъгата да отпратя надалече,

да не допусна да ме навестява тя,

а щастието да направя свой приятел,

да дам му аз подслон в моя дом.

Да бъда днес. Да чакам утре

и да забравя пътищата, що водят ме назад,

със спомени не искам да живея,

а всичко да се случва тук - сега.

Да бъда днес. И да дарявам

любов на хората до мен,

душата ми да гали ги с неземни чувства,

ръка да дам, сърце да дам

и общия си път да продължим.

Да бъда днес. Да чакам утре

и да посрещам всеки изгрев с благодарност,

че ми е даден този шанс.

Да ме заливат слънчеви лъчи

в косите ми с обич да танцуват.

Безспирен да е полетът на моята душа

кат птица волна в небесата.

Секунди да броя, минути, часове да стават,

когато щастието е на гости у дома.

Да бъда днес. Да чакам утре

да има бъдеще за мен

до теб и нашите сбъднати мечти.

И всеки залез да зарежда ни с надежда,

че утре ще е по-добър деня,

че клетки няма вече за душите

и по-щастлив ще е света.

Луната да посипе с лунен прах

нощта ни – да я изпълни с наслада,

звездите да покриват морните тела,

вълшебство в нощите да носят.

Да бъда днес. Да чакам утре.

Не търся пътища назад.

Да се живее само със спомени е непосилно,

не искам много аз.

Да бъда днес. Да чакам утре

да пия пълни чаши с оптимизъм,

с поглед чист да гледам на света

и всяка глътка въздух да изпълва ме с вяра

в човека и в бъдещия ден.

Сърцето мое волно да танцува

на музика красива – изпълваща света

и светло да е в душата моя,

за да дарява обич на света.

Не искам много…

Само искам аз…

Да бъда днес. Да чакам утре…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...