13 июн. 2010 г., 19:46

Да бъдеш...

1K 0 4

Реши!...

Изчезна от света на моите мечти

Във кръв от рани ти сърцето мое потопи

Сломен се чувствам аз...

Но Не...

Не ще оставя туй страдание при мене да се спре

Завесата се спусна

Но портал към твоето сърце...

все още има...

или Не?

Но времето, тоз вечен съдник наш

накрая ще реши...

Да бъдеш с мене Ти...

Или пък Не!

... Да бъдеш...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариан Горанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря! Да, така е, а за това дали е по-добре... е това Вие го казвате
  • Браво Мари. Виждам, че продължаваш да пишеш и все по-добре.
  • Благодаря сърдечно! Просто доста отсъствах от БГ и нямах време, но ще наваксам! Ти обаче доста си напреднала! Поздрави и от мен!!!
  • Да бъде! Зарадвах се, че отново мога да прочета нещо твое, приятелю! Поздрав!




Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...