Да бъдеш лястовица... (когато е студено)
а крилете ти студът сковава…
Чакаща далечна пролет,
която спасение ти обещава…
Да бъдеш ласкава и енергична,
докато с цялата душа трепериш...
Да бъдеш! С сила непривична
с топка огън зима да замериш!
И накачулени надничат мразовете,
копнеещи да те видят прималяла,
съзират само разтопени снеговете,
разпилени от пареща възхвала!
Да бъдеш светлина във мрака черен,
сред талази лед огън парещ ти да сбираш,
значи на сърцето си докрай да бъдеш верен,
да обичаш… дори това да значи, че умираш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сиси Валентинова Все права защищены
