Да бъдеш майка
Гръдта й пресъхна от мъка!
А търсеше своята вяра...
След всяка боляща разлъка
е по-изморена и стара...
И длани треперещи свива
в юмруци нелепи и слаби...
Солено в очите прелива...
Светът й е пуст и ограбен.
Все по-озлобено презира
живота.
След всяко "изгубено бебе"...
Под тънката плът прозира
Утроба.
Недъгава. И непотребна.
Почти ослепя от болнично бяло,
от траурно черно в душата...
След всеки светлик - прегънато тяло.
След всяка надежда - отплата...
Тогава внезапно прогледна през мрака.
Излезе от храма със свещ във ръка -
Че някъде чака за своята майка,
невинна, измъчена детска душа...Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
