Да бъдеш майка

17 jun 2007, 11:54

Poesía

1215 1 10

Гръдта й пресъхна от мъка!
А търсеше своята вяра...
След всяка боляща разлъка
е по-изморена и стара...
И длани треперещи свива
в юмруци нелепи и слаби...
Солено в очите прелива...
Светът й е пуст и ограбен.
Все по-озлобено презира
живота.
След всяко "изгубено бебе"...
Под тънката плът прозира ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Да бъдеш майка

Искате да прочетете повече?

Propuestas