Jun 17, 2007, 11:54 AM

Да бъдеш майка

  Poetry
1.3K 1 10
 

Гръдта й пресъхна от мъка!

А търсеше своята вяра...

След всяка боляща разлъка

е по-изморена и стара...


И длани треперещи свива

в юмруци нелепи и слаби...

Солено в очите прелива...

Светът й е пуст и ограбен.


Все по-озлобено презира

живота.

След всяко "изгубено бебе"...

Под тънката плът прозира

Утроба.

Недъгава. И непотребна.


Почти ослепя от болнично бяло,

от траурно черно в душата...

След всеки светлик - прегънато тяло.

След всяка надежда - отплата...


Тогава внезапно прогледна през мрака.

Излезе от храма със свещ във ръка -

Че някъде чака за своята майка,

невинна, измъчена детска душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...