катеринарина (Катя) катеринарина (Катя)
2 331
Jun 17, 2007, 11:54 AM

Да бъдеш майка

  Poetry
1.3K 1 10
 

Гръдта й пресъхна от мъка!

А търсеше своята вяра...

След всяка боляща разлъка

е по-изморена и стара...


И длани треперещи свива

в юмруци нелепи и слаби...

Солено в очите прелива...

Светът й е пуст и ограбен.


Все по-озлобено презира

живота.

След всяко "изгубено бебе"...

Под тънката плът прозира

Утроба.

Недъгава. И непотребна.


Почти ослепя от болнично бяло,

от траурно черно в душата...

След всеки светлик - прегънато тяло.

След всяка надежда - отплата...


Тогава внезапно прогледна през мрака.

Излезе от храма със свещ във ръка -

Че някъде чака за своята майка,

невинна, измъчена детска душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0