катеринарина (Катя)
331 972
Jun 17, 2007, 11:54 AM

Да бъдеш майка 

  Poetry
1179 1 10
 

Гръдта й пресъхна от мъка!

А търсеше своята вяра...

След всяка боляща разлъка

е по-изморена и стара...


И длани треперещи свива

в юмруци нелепи и слаби...

Солено в очите прелива...

Светът й е пуст и ограбен.


Все по-озлобено презира

живота.

След всяко "изгубено бебе"...

Под тънката плът прозира

Утроба.

Недъгава. И непотребна.


Почти ослепя от болнично бяло,

от траурно черно в душата...

След всеки светлик - прегънато тяло.

След всяка надежда - отплата...


Тогава внезапно прогледна през мрака.

Излезе от храма със свещ във ръка -

Че някъде чака за своята майка,

невинна, измъчена детска душа...

© Катя All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??