Копнея аз да бъда птица -
да се гмуркам във безкрайното небе,
да летя като орлица
и да съм облечена в най-пъстри цветове.
Всеки изгрев, всеки залез
да посрещам искам аз,
да се докосна до луната,
да слушам слънчовия глас.
Да съм птица неуморна, аз копнея -
да политам ниско над цветята
или пък високо да се скривам в синевата.
Пръстите на свободата да усещам
вкопчени в крилете и в моите нозе,
в короните дървесни сутрешната милувка да сещам,
да се надбягвам с дивите коне.
С природата едно аз искам да съм -
в добро и във зло
ще бъда част от това, което става навън.
На катерицата на гости ще ида,
със заека ще припкам из горските поля,
така най-сетне ще видя
какво изпуснала съм от живота до сега.
Сякаш апарат, химикалка и книга не стигат -
тайната остава скрита,
природните същества завесата вдигат
само ако видят подобно на тях в горите им да се скита.
Химикалът падна -
недовършена строфа остави,
писателката жадна (за живот)
към други измерения литна и се избави.
Сега е птица пъстрокрила,
щастлива птица песнопойка.
В сърцето си е скрила
съветите на всички - дори на мъничката сойка.
© Габи Все права защищены