24.12.2008 г., 10:23

Да бъдеш птица

1.3K 0 0
 

Копнея аз да бъда птица -

да се гмуркам във безкрайното небе,

да летя като орлица

и да съм облечена в най-пъстри цветове.

 

Всеки изгрев, всеки залез

да посрещам искам аз,

да се докосна до луната,

да слушам слънчовия глас.

 

Да съм птица неуморна, аз копнея -

да политам ниско над цветята

или пък високо да се скривам в синевата.

 

Пръстите на свободата да усещам

вкопчени в крилете и в моите нозе,

в короните дървесни сутрешната милувка да сещам,

да се надбягвам с дивите коне.

 

С природата едно аз искам да съм -

в добро и във зло

ще бъда част от това, което става навън.

 

На катерицата на гости ще ида,

със заека ще припкам из горските поля,

така най-сетне ще видя

какво изпуснала съм от живота до сега.

 

Сякаш апарат, химикалка и книга не стигат -

тайната остава скрита,

природните същества завесата вдигат

само ако видят подобно на тях в горите им да се скита.

 

Химикалът падна -

недовършена строфа остави,

писателката жадна (за живот)

към други измерения литна и се избави.

 

Сега е птица пъстрокрила,

щастлива птица песнопойка.

В сърцето си е скрила

съветите на всички - дори на мъничката сойка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...