8 сент. 2024 г., 19:37

Да дойдеш

582 2 0

Ех, да имах аз седефен замък край морето!

Кокетен, сладък с бели каменни стени.

С кули и бръшляни дълги, извисени до небето,

щях да чакам да пристигнеш само ти.

 

Да се промъкнеш тайно и галантно в мрака,

свидетели да са ти само всичките звезди.

Часовникът сребрист ли тъй приспивно трака?

Или са по скърцащия под от теб оставени следи?

 

Минаваш тихо покрай банята от порцелан,

в която аз се не отдавна със сатен изкъпах.

Запалваш плахо свещника от восък натежал,

за тебе белите чаршафи най-грижливо сгънах.

 

Аз разбрах, че искаш да ме вземеш и да ме откраднеш,

говорих със вълните и те ми казаха че те познават.

И когато ти пред мен тъй хубав, дългокос застанеш,

аз знам че те те всеки ден най-нежно галят.

 

Минаваш по най-тъмни коридори,

в които се прокрадва само лунна светлина.

Белият сапун мълчи, кротува, не говори,

но все пак ти усещаш неговия кремав аромат.

 

А аз във моята малка, подредена, хладна стая

лежа си тихо и гледам плахо към небето.

С него си говоря и прошепвам към безкрая,

че като тънки нишки плават корабите из морето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Македонско Девойче Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...