Да докосна красотата
441
0
0
Да докосна красотата
Времето край мен минава бързо,
изморена спирам се за миг
и отново тръгвам, пак отново,
спотаила във душата вик.
В тази приказка красива идват
мигове, превърнати в мечта,
тях очите само ги откриват,
те са изворът на светлина.
Във небето облаците бели
ме докосват с ангелски крила,
те над мен загадъчно са спрели,
те донесли са ми любовта.
И отново тръгвам запленена
пак към тях с протегнати ръце…
Да докосна искам красотата,
да живее в моето сърце!
Мария Мустакерска
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Maria Mustakerska Все права защищены
