Да докосна красотата

Времето край мен минава бързо,

изморена спирам се за миг

и отново тръгвам, пак отново,

спотаила във душата вик.

В тази приказка красива идват

мигове, превърнати в мечта,

тях очите само ги откриват,

те са изворът на светлина.

Във небето облаците бели

ме докосват с ангелски крила,

те над мен загадъчно са спрели,  

те донесли са ми любовта.

И отново тръгвам запленена

пак към тях с протегнати ръце…

Да докосна искам красотата,

да живее в моето сърце!

              Мария Мустакерска