Да докоснеш светлината
Когато искаш да докоснеш светлината,
но мрака все те дърпа, там във бездната,
когато ти крещиш самотен в тъмнината
и искаш светлината да прокуди мрака.
Когато ти напредваш с последни сили
но вървиш по пътя със доброта и нежност,
където се заплитат обич и омраза -
а презрението ти чертае път във тъмнината.
Когато сам решиш, че си струва да се бориш...
от трънливата пътека да направиш път от обич.
Тогава вселената сама ще те потърси
за да осветли светлият ти път... със обич.
Когато виждаш, че променя се света
и чертае нови светли хоризонти...
Тогава се прекланяш, тихо стихваш
а душата ти блести от вдъхновение...
Тогава в утрото на новия изгряващ ден,
където всичко е вълшебно и тъй чисто...
Ти знаеш, че по- правилният път вървиш
и душата пак блести от вдъхновение...
Тогава ще разтворя сърцето си за обич
и ще докосна и най-смелите мечти...
Защото душата ми е бяла...толкоз бяла,
че блести под скъсаната риза на нощта...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
