Izumrudkata
265 результатов
Прегръщам с обич душата си
и светлината в нея искам да запазя!
За да бъде - онзи светъл вестоносец
в кодиране на думите и смисъла...
На пространствено времевия поток, ...
  91 
Вдъхновението е в теб самия...
не го търси навън...ето мисълта
полита и трепти белият лист
и попива мастилото...!
Мисълта полита и достига ...
  78 
Тази нощ луната
е вълшебна и златна
и с невидими пръсти рисува
сребърни звезди по - стъклата.
И проблясват красиво в сънят ни ...
  89 
Притихна Вселената и стана тихо,
звездите са далечни и сладко спят
луната сребрее някак мистично
нощта е притихнала в звезден разкош.
Но някъде там в далечна галактика, ...
  101 
Летеше бялата птица на надеждата...
крилата и рисуваха - сърца от обич
в кристално синьото небе...
Но от засада...ловец прицели се в нея
опъна тетивата на лъка и стрелата полетя! ...
  122 
Изгубих се...отдавна се изгубих
в планината и живота непристъпен
сред глутница от кръвожадни вълци
дебнещи в засада - забиващи острите
си зъби право в душата - бяла... ...
  125 
Свещта догаря ще изчезне светлината!
А лепкавият мрак се спуска,
протяга пръсти - заплита сръчно
отровната си мрежа...в капан сме!
Всички сме в капан...! ...
  168  13 
Тече бурно - реката на живота
стремително търси -
утешителен бряг...
търси корените на
звездната ни същност ...
  152 
Искам си, моят - миг тишина...
Да остана със себе си,
да бъда различна...
Улавям в този миг - светлината
и извличам слънчеви нишки! ...
  163 
Наслаждавам се на новият ден
изтъкан е от радост, за това,
че осъмнал си - останал си жив
и носи със себе си - светлината...
Изпълвам с любов сетивата, ...
  274 
Всемирът сълзи отронва
кристални са - блестят
в небето за своите
деца пленени
в отровната клетка на ...
  355 
Небето тази вечер е бокал
събрал е в себе си
сълзите на всемира...
Звездите са далечни -
примигват с неонова ...
  180 
Имах нужда от топлината
на слънцето,
да разплиска по - вените
слънчева жар,
да прогони завинаги ...
  205 
Колко много човешки съдби
се лутат без посока в мрака,
лъжите не спират - дори
не ги боли...Тези които
променят човешки съдби! ...
  197 
Враждебен свят - дебнеща акула,
потиска слабите и онеправданите
все си мислиш, че живееш някак си
но постоянно бягаш от острите зъби
на матрицата...Враждебен свят - ...
  180 
В кехлибарен пашкул
покрит с копринени нишки
там точно до сърцето
на самата вселена...
Какавидата малка, ...
  191 
Преглътнете егото си...
Моля ви...! Изстреляни думи!
А толкова много боли...!
И така съжалявам,
че не виждате - ...
  542 
Преплитат се звездните нишки,
танцуват, пеят, играят...
а слънцето огрява сетивата,
преплитат се слънчеви нишки
и бродират звездна картина... ...
  175 
Така ми се иска да ви кажа,
че се завърнах от дългото
ми скитане в пустинята...
където дните са
изпепеляващо горещи, ...
  234 
Отдавна сме в клетката на времето -
а времето живее в нас...
Сменяват се шеметно картините...
а пропуснатите минути - отлетели!
Пътувам през времевия поток - ...
  152 
Не ми казвай -
за тъжните нотки
в душата си...
Знам и аз като теб
се страхувам ...
  139 
Остана ми глътка вода
а не се вижда краят
на пустинята...
Жадуван оазис -
дали ще открия! ...
  217 
Бушуват страни ветрове!
По спиралата на времето
се спускат и разтварят новите
страници на близкото бъдеще!
Какво ли ще бъде занапред? ...
  176 
Вакуум...празно пространство.
Стопирах мислите - стига са
ровили във миналото...
незараснали рани,
отминала болка...оцелях... ...
  288 
Не си от този свят и ти е трудно...
Дошъл си пратеник от други
пулсиращи вселени, преминал
гравитационното претегляне -
забравил всичко...И търсиш ...
  235 
Разлиствам с трепет страниците на живота
записвам мислите си, а после
цяла нощ будувам и търся отговорите
на толкова много въпроси...
И все си мисля, че това е пътят, ...
  237 
Танцувам с вятъра
сред приказни снежинки.
И вали... Вали светлина...!
Посипа всичко - пътища,
градинки, горите, планините - ...
  243 
Повлича ме навътре...
мъртвото вълнение.
Сграбчва ме -
с отровните си пипала!
Дълбае рани кървящи ...
  254 
Не чувам мислите - пленени са!
Невидим враг ги окова...
Не чувствам сетивата си -
страх, болка, отчаяние...
бушуват в душата... ...
  324 
Опасно е да стъпваш по- ръба...
отронва истини и падат в бездната.
Илюзорния ни свят се срутва -
изтъкан е от лъжи...
Изтъкан е от лъжи... ...
  222 
- Хей, отворете ми...!
-Чува ли ме някой...?
Пред вселенските порти
дошла съм и идвам
от много далече...! ...
  236 
Дървото на живота се обърна!
А корените впиват се в небето.
Отвсякъде дебне ни заплаха
а вятъра разпръсква - страх,
вируси и болести...та светът ...
  252 
Обичам да мечтая нощем -
когато всички вече спят,
излизам тихо навън
и се любувам с наслада
на звездния разкош... ...
  267 
Любовта е звезден ангел,
долита от вълшебните
пространства...
Докосва те с нежност -
и с трепет изпълва се сърцето ...
  284 
Защо този свят така се промени...
какво направихме - къде сгрешихме?
Затрупахме се със ненужни вещи,
затворихме душите си във клетка!
И сега виждам, че отдавна сме ...
  259 
Небето е тревожно тихо,
а синьото око с надежда
гледа към всемира...
И търси помощ - планетата Земя!
Как и от къде да намери лек... ...
  196 
Изгубих се в хорските думи,
а душата ми горчиво ридае -
потулих искрата...
зарових я в пепел и така
безценното време отмина! ...
  233 
Белокрили мечти
при мене долитат,
галят ме нежно
с луни лъчи,
седефно светят - ...
  238 
Напират хиляди въпроси...
Нима съм пленница на мрака!?
Светлината в душата избледнява,
пречупена пред непосилното
си бреме да бъда, Никоя ...
  599 
Стремглаво се катеря нагоре,
скалите са стръмни, опасни.
И вглеждам се от високо
в света на маските.
И някак старано ми е ...
  388 
Предложения
: ??:??