1 апр. 2022 г., 10:02

Да кажем твърдо НЕ на войните 

  Поэзия » Гражданская
441 0 0

Моят малък син навън играе,
пролетно лицето му сияе,
златен лъч, през клоните зелени,
го гали ласкаво с очи засмени.
Рисуват детските ръчички,
шарени балони, влакчета и птички,
знаменца сини,зелени червени,
с бели слънца всички украсени.
Гледам го невесело от прага
и сърцето ми от студ се стяга,
сине мой, не подозираш дори,
че война се води в далечни земи,
че децата там са с тъжни очи
и слънце черно над тях блести.
Но синът ми, ме вика с весел глас:
Мамо виж, нарисувах житен клас,
а до него едно усмихнато дете
и бял гълъб литнал в синьото небе.

© Кръстина Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??