Да кажем твърдо НЕ на войните
807
0
0
Моят малък син навън играе,
пролетно лицето му сияе,
златен лъч, през клоните зелени,
го гали ласкаво с очи засмени.
Рисуват детските ръчички,
шарени балони, влакчета и птички,
знаменца сини,зелени червени,
с бели слънца всички украсени.
Гледам го невесело от прага
и сърцето ми от студ се стяга,
сине мой, не подозираш дори,
че война се води в далечни земи,
че децата там са с тъжни очи
и слънце черно над тях блести.
Но синът ми, ме вика с весел глас:
Мамо виж, нарисувах житен клас,
а до него едно усмихнато дете
и бял гълъб литнал в синьото небе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кръстина Тодорова Всички права запазени
