Patrizzia (Надежда Ангелова)
2256 18492
7 нояб. 2020 г., 10:41

Да, лудост е, но вярвам.. 

  Поэзия » Другая
242 7 6

От зрънце болка истина кълни,
дано светът завинаги прогледне.
Наивницата в мене прокълни
и просто прегърни ме - за последно.

 

Зрънца бодливи - вярата посях,
изникна троскот, бурен, и бодили.
Сълзите за поливане пилях,
а те цветята подло са душили.

 

Еднакви семенцата са, наглед,
земята ги погълна - разорана,
от думите ми, вместо слънчоглед,
бръшлян отровен никна и остана.

 

Не ставам аз, комай за градинар,
все още имаш време да си тръгнеш.
В небесна нива ще потърся цяр,
душата стрък, по стрък ще ги изтръгне.

 

По-силна съм, сега с издрана плът,
сред тръните проправям ти пътека.
Сама ще посадя, за кой ли път
и обичта, и вярата, в човека.

 

Че райската градина, тя е там,
в дъгата е усмивката на Бога.
Нов цвят от истината ще създам...
Да, лудост е, но вярвам...И го мога!

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ти го можеш!
  • Амиии, ти си "виновна". "Изля" се след наш разговор. Бурените се изкореняват и след тях цветята цъфтят още по-красиви.
  • Е, не! Какви думи.. Ако някой е виждал как се сее житото на ръка...ще разбере...Тактът ти е като звукът, който се чува, когато ръката хвърля семената и те със кънтяща глухота падат в разораната земя. Също като душата и думите.
  • Благодаря ви!
  • Можеш ❤️
  • Можеш го, Надежда! Хубав ден и с усмивка през тръните!
Предложения
: ??:??