Да ме обичаш бавно...
Да ме обичаш бавно, плавно...
Да ме жадуваш всеотдайно!
Да бъда глина в твоите ръце
и пулс на твоето сърце...
Да ме изпиваш със очи,
в които плувам сред лъчи!
Достигайки до онзи връх,
на който няма никой пръв...
И зажаднял и гладен, без постеля...
Да пиеш жаден истини!
С любов да те нахраня!
Прегръщай ме, обичай, ала бавно.
Бързеят изтича, а времето минава!
Дано запомня всеки миг,
а мигът нас да ни запомни!
Душите си в едно да слеем!
И когато поемем по онзи път,
наречен от някого раздяла...
За нас раздяла нека няма!
Душата ще е цяла!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
