May 27, 2006, 4:32 PM

Да ме обичаш бавно...

  Poetry
995 0 3

Да ме обичаш бавно, плавно...
Да ме жадуваш всеотдайно!
Да бъда глина в твоите ръце
и пулс на твоето сърце...
Да ме изпиваш със очи,
в които  плувам сред лъчи!
Достигайки до онзи връх,
на който няма никой пръв...
И зажаднял и гладен, без постеля...
Да пиеш жаден истини!
С любов да те нахраня!
Прегръщай ме, обичай, ала бавно.
Бързеят изтича, а времето минава!
Дано запомня всеки миг,
а мигът нас да ни запомни!
Душите си в едно да слеем!
И когато поемем по онзи път,
наречен от някого раздяла...
За нас раздяла нека няма!
Душата ще е цяла!
 





Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....