26 авг. 2019 г., 08:23

Да можех аз да вдигна взор

1K 4 8

Да можех аз да вдигна взор

 

 

Пред теб безмълвна, като блян

ще разпусна пак къдрици...

И без одежда, и без свян

ще разпръсна рой искрици...

 

 

И тъй лунно озарена

с жест неволен ще те милна...

В миг ще стихна усмирена

пак в прегръдката ти силна...

 

 

Да можех аз да вдигна взор,

да звъннат всички струни в мен...

И сред чимширения двор

в смут да те зърна тъй пленен...

 

 

И горя с тез мисли жарки,

и знам - ще чакам сто лета...

Дните са ми вече жалки,

о, възцарила самота...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Асенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...