Да можех аз да вдигна взор
Пред теб безмълвна, като блян
ще разпусна пак къдрици...
И без одежда, и без свян
ще разпръсна рой искрици...
И тъй лунно озарена
с жест неволен ще те милна...
В миг ще стихна усмирена
пак в прегръдката ти силна...
Да можех аз да вдигна взор,
да звъннат всички струни в мен...
И сред чимширения двор ...